Паметна плоча на Георги Дражев - с.Дражево

Георги Дражев се появява на световния ден на 26 април 1848 година в Ямбол. Той е първородният син на Дражо Хаджигеоргиев, известен с активната си роля в борбите за просвета и независима българска църква в ямболския край. Значително влияние върху неговото формиране оказват двама учители – пламенният патриот Ради Колесов, служил като писар в четата на дядо Никола през 1856, и видният възрожденец Добри Чинтулов, оставил ярка следа в националното възраждане. Още на петнадесет години Георги е арестуван заедно с баща си по обвинение в църковна дейност. Бързо се превръща в ключова фигура в съпротивата срещу османската власт. Знакомството му с Атанас Узунов през 1872 води до среща с Васил Левски. На 23 април 1873 г. в неговия дом се учредява Ямболският частен революционен комитет, а той е избран за негов председател. През следващите две години се осъществява интензивна подготовка на народа за борба. Стефан Стамболов посещава града през 1875 като организатор на Старозагорското въстание. Накануно на Априлското въстание Дражев е водач на ямболския революционен комитет. Принуден е да се крие, след като в дома му са открити оръжия и муниции, а баща му и брат му са задържани. След избухването на въстанието той се включва в борбите. На 4 май 1876 г. е създадена Сливенско-ямболската чета, а във военния съвет влизат Стоил войвода, Иларион Драгостинов, Георги Обретенов и самият Дражев. В сражения с многобройния противник четата е разбита. На 12 май раненият Дражев е заловен край селата Бинкос и Близнец заедно със Стоил войвода. Осъден е на смърт от военен съд след прекарване в затвора в Нова Загора и Одрин. Връщат го в Ямбол и на 29 юли (11 юли стар стил) 1876 г. е обесен пред родната си къща. Последните му думи са призив за продължаване на борбата: „...Възкресни, България!“. Името му носи село Дражево.

Категории / Тагове

Информация

Отзиви